Застраховката е задължителна по българското законодателство – Закона за кадастъра и имотния регистър, чл. 20, ал. 3.
Застрахователят обезщетява застрахования за:
- сумите, които последният в качеството си на правоспособно лице, изпълняващо дейност по кадастъра, е отговорен да заплати на трети лица за нанесени им имуществени вреди (чл.20.(3) на Закона за кадастъра и имотния регистър), извършени през срока на застраховката (покритие на база застрахователно събитие);
- сумите, които застрахованият е отговорен да заплати за имуществени вреди, причинени от лица, работещи под негово ръководство или за негова сметка, при осъществяване на всяка дейност или длъжност, посочени в Полицата;
- разходи във връзка с искове по предходните точки, извършени с предварителното съгласие на застрахователя - в размер до 10% от договорения лимит на отговорност.
Лимити на отговорност: договаря се лимит за едно събитие и за срока на застраховката, който обикновено е удвоеният лимит за едно събитие. Минималните лимити на отговорност по полицата не могат да бъдат по-малки от нормативно определените лимити.
Самоучастие на застрахования във всяка щета: договаря се при сключване на застраховката.
Сключване на застраховката: въз основа на попълнено Заявление-въпросник по образец на застрахователя.
Тарифиране: извършва се въз основа на договорените лимити.
При събитие, което би могло да доведе до предявяване на претенция по тази застраховка, застрахованият уведомява своевременно застрахователя, който дава указания за необходимата документация и за процедурата, която застрахованият трябва да следва. При евентуален спор в съда, застрахованият е длъжен да привлече застрахователя като трето лице-помагач.
Обезщетението се изплаща в рамките на договорените лимити на отговорност въз основа на извънсъдебно споразумение между страните или в съответствие с влязло в сила съдебно решение срещу застрахования.
